За свое международно проучване в 142 държави Галъп Интернешънъл (http://www.gallup.com/poll/165269/worldwide-employees-engaged-work.aspx) посочва, че 63% от служители са неагажирани към работата си, докато 24% са тотално незаинтересовани от това, за което са наети. Тези, които са активно ангажирани в работата си са едва 13%. Това означава, че само 1/8 от работещите подхождат отговорно, заинтересовано, ентусиазирано и дават своя принос за развитие на организацията си. Близо 1/4 от анкетираните са негативно настроени, нещастни и непродуктивни в професионален план. Повече от половината служители (63%) са демотивирани и шансът да допринесат към развитието на компанията е минимален. Колко много милиарди са пропуснатите ползи всяка година, колко много е загубеният потенциал, колко ниска ефективност…
В тази класация България се представя в златната среда. 12% от служителите са активно ангажирани и всеотдайни, докато 20% са на другия полюс и не харесват работата си…При повече от 2/3 от работещите липсва мотивация и няма голяма вероятност да допринесат в развитието на организациите си…
В своята книга-бестселър “Изключителните” (Outliers), която изследва психологията на успеха, Малкълм Гладуел прави изключително важен извод: има неща, които карат хората да се отдадат и наслаждават на професията си. Според автора стимулиращата работа е тази, която си заслужава и притежава три основни качества:
- Комплексност.
- Автономност.
- Ясна взаимовръзка между положени усилия и възнаграждение.
Според Гладуел хората, които имат разнообразна и предизвикателна работа, свобода на действие и могат да берат от плодовете на своя труд, са тези, които са по-отдадени, успешни и щастливи. Това са онези служители, които тласкат компаниите напред и чийто стандарт на живот е много по-висок от останалите. Това са онези персони, които променят света около нас.
От друга страна, наетите хора, които вършат монотонна и скучна работа под зоркия поглед на взискателен шеф, където усилията за по-добро изпълнение остават незабелязани и неоценени, най-вероятно мразят работата си и са обезкуражени да дадат най-доброто от себе си. Два полюса и две реалности. Недоволните са повече от доволните. Щастливите са по-малко от нещастните, а на много не им пука въобще… Мила картинка…
Франк Бетджър, автор на “От неудачник към преуспяващ търговец”, посочва ентусиазмът като основен фактор за успех на работното място и щастлив живот. Според него да работиш с огромно желание е най-важната съставка в рецептата за уникални резултати. Но как да даваш най-доброто от себе си, когато работиш скучна, потискаща и демотивираща работа? Дългосрочният успех е невъзможен.
Аз имам щастието да работя вече 11 години това, което обожавам. Професията брокер на недвижими имоти, абсолютно незаслужено е силно подценявана в България. Да си търговец в сферата на недвижимостите е работа, която притежава не само трите посочени качества, но и много други. Изследването на Галъп, анализите на Гладуел и Бетджър, както и моя личен опит като брокер и мениджър, ме накараха да повдигна леко завесата на бизнеса ни и да споделя старателно пазени тайни.
Комплексност. Да си успешен брокер е една сложна задача и изисква много умения за решаването й. Търговията с имоти е комбинация от знаниния и качества в продажбите, правото, психологията, маркетинга, технологиите, финансите, мениджмънта, социологията, статистиката и много други. Ежедневието на професионалния брокер е разнообразно, сложно, но забавно и удовлетворяващо. Всеки ден, ние консултантите, сме изправени пред различни казуси и ситуации, които ни задължават да дадем най-доброто от себе си. Правейки го, ние поддържаме постоянно високо ниво на подготовка и това ни се отблагодарява по най-добрия начин. За да си добър в това, което правиш, трябва да се стремиш към непрестанно развитие на умения и качества, което само по себе си ти гарантира да постигнеш най-доброто, на което си способен. Изненадите, които дебнат зад ъгъла, те карат да си бърз и точен в преценката си, подобряват услугата, а това носи забележителни награди- финансови и емоционални.
Много хора мислят, че ние сме в бизнеса с имоти, но това не е така. Ние сме в бизнеса с хората и взаимоотношенията, а това е най-трудното нещо. Трудното изисква най-доброто. Най-доброто дава най-големите успехи. Всеки ден брокерите се запознават с нови хора, завързват се приятелства, устойчиви бизнес отношения и нови възможости. Някои дори се запознват с бъдещата си половинка, докато показват имот за продажба или наем. (Аз съм такъв пример. 🙂 ) Когато се запознаваме с нови и различни по възраст, образование, професия и начин на мислене хора, ние се развиваме и отваряме нови врати в живота си, които крият много приятни изненади.
Автономност. Едно от най-големите предимства да си брокер е свободата. В тази професия имаш възможност да проявиш самоинициатива, да разполагаш с времето и независимостта си, да определяш сам дейностите си, клиентите си, резултатите си и съответно сам да носиш отговорност за действията си. Можеш сам да определиш кога да започнеш работния ден, колко дни да работиш, какво да свършиш и с кого да се срещнеш. Можеш да решиш кога и къде да прекараш незабравима ваканция с любими хора. Можеш да се възползваш от правото си на избор…
Голямото предимство е и най-големият недостатък, но само ако ти позволиш да е така. Много брокери бъркат свободата със „свободията“, което ги превръща в роби на тяхната немърливост. Един мъдрец беше казал: “Дисциплината е свобода!”. Но за разлика от много други професии, в нашата нямаш шеф, който стои на главата ти ежеминутно и те следи изкъсо. Имаш възможност за творчество, както в дейностите си, така и във времето си. Много хора не осъзнават, че една от причините да са нещастни на работното си място, е липсата на свобода да правят това, което е добро за клиента и фирмата. Вместо това, те често изпълняват некомпетентни заповеди за безмислени задачи на неподходящ мениджър, заслужил мястото си по съмнителен начин. Особено в България….
Ясна взаимовръзка между положени усилия и възнаграждение. Много приятели се оплакват, че не получават възнагреждението, което заслужават, или че са недооценени на работата си. Масово хората имат чувството, че са експлоатирани от алчен шеф-капиталист, който мисли как само да ги изтиска, за да направи повече пари от тях. Усещането, че „работят за трохи“ рефлектира върху начина им на живот и те едва свързват двата края.
Често тези, които заработват добри заплати, се трудят в извънработно време, чувстват се преуморени и пренебрегнати, жертват личния си живот за служебния. Рядко им се случва да получат „потупване по рамото“ и блага дума за добре свършена работа. Те просто копнеят за признание, дори и на думи. Но то, сякаш не е черта на българската действителност.
Брокерите обикновено работят на процент от обема на сделките си. Това им дава несравним стимул за изява и уникална възможност за високи доходи. Нашата работа е отличен пример за “каквото посееш, това ще ожънеш”. Ако работиш с ентусиазъм и професионализъм, лично гарантирам, че резултатите ще надминат и най-смелите ти очаквания. Този пазарен механизъм и спецификата на работа директно с клиента, изисква от амбициозния брокер да положи максимални усилия, което довежда до максимален резултат. Усещането, че можеш да постигнеш повече, дава крила и увереност да работиш, използвайки пълния си потенциал. Възможността да получиш признание от доволния клиент те стимулира да вложиш сърцето си. А резултатите не са само материални, но морални и духовни. Познавам брокери в България, които живеят завиден, богат и щастлив живот. Познавам и много брокери милионери от Европа и САЩ. Никой от тях не би заменил професията си с друга.
Предполагам, че много от вас се притесняват за сигурността на работното място и виждат в риск в горенаписаното. В България има мит, че да си служител в някоя фирма е по-добре, защото „работиш-не работиш“ – нареждаш се на опашката за заплата. Знаеш колко ще изкараш, планираш за почивката, пресмяташ за наема или ипотеката, правиш си сметката с какво ще живееш през месеца. Това е натрапеният ни начин на мислене от миналото, който убива предпиемачеството в нас и ни бетонира здраво в онази сива маса на трудещите се, бъдещи безработни хора. Обрича ни на посредственост и убива мечтите ни.
Ранди Гейдж казва: “Рискът е новата сигурност.” Подкрепям го с две ръце. Препочитам, като брокер, сам да определям колко ще заработя този месец, как ще управлявам бизнеса си и кога ще се пенсионирам, вместо да оставя това в ръцете на шефа ми или държавата. Грешно е да се вярва, че утре няма да бъдете „деликатно напуснат” или по-младо девойче няма да заеме мястото ви, независимо от услията ви. В България сякаш е по-важно какви са връзките ти, от това какви са качествата ти. При брокерът това е невъзможно: колкото по-добър ставаш, толкова си по-ценен за компанията си. Просто е: агенцията прави пари, когато брокера прави пари. Но ако все още си мислите, че е добре да работите “престижна работа” за “твърда заплата” на “сигурно място”, припомнете си шока, който изпитаха служителите на КТБ наскоро…
В края на краищата, изборът е ваш. Вие решете дали Малкълм и Франк са прави. Дали Галъп не греши. Дали вие искате щастлив живот и как ще го постигнете. Каквото и да решите, направете едно: най-доброто за себе си!!!
Щелян Калчев,
брокер/мениджър, Примо+
