Новата редакция преди последните изменения на разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ предвиждаше прилагане на по-високи ставки, когато за съответната година имотите не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Това предизвика неодобрение у президента на Република България, който реагира светкавично и атакува разпоредбата пред Конституционния съд.
Резултатът – на 09.04.2019 г., Конституционният съд се произнесе с решение по к.д. 15/2018 г., с което прие, че оспорената разпоредба на чл. 22 ЗМДТ противоречи на чл. 8, чл. 60, ал. 1, чл. 84, т. 3 и чл. 141 от Конституцията. В духа на приетото решение стана ясно, че собствениците на имоти в курортните селища ще плащат данъци, равни на останалите дължими данъци за „имот“ в страната.
Съществува т.нар. Списък на курортите в Република България, приеман с решение на Министерския съвет, в който могат да бъдат включвани или изключвани курорти по неясни, субективни, във всички случаи трудно предвидими, критерии. Смисълът и действието на закона се поставят в зависимост от подзаконов акт, чието естество позволява бързо и/или лесно изменяне, което води до конституционно недопустима правна несигурност.
Собствениците на имоти в курортните селища, които са предплатили до 20 април, ще бъдат уведомени за служебното преизчисляване на данъка, а всички, платили до 30 април налога за цялата 2019-а, ще ползват 5% отстъпка. Надвнесените суми ще се възстановяват.
